- И аз празнувам Деня на жената. Паднаха ми всички бебешки зъби. Вече някакси съм на 12 години и се чувствам жена, категорична е Ени.
- Какво е чувството?
- Хубаво е, усмихва се тя.
- Ако те помоля да нарисуваш картина за това чувство, какво ще има на нея?
- Жена, която носи слънчева шапка и седи на пейка, отговаря Ени.
- А ти какво би нарисувала, мамо?
Замислих се. Трябваше ми време да си представя как се чувствам като жена.
- Бих нарисувала жена, на първия ред в концертна зала, сълза, на сцената дъщеря й танцува балет, за първи път.
Или пък – жена, на планинска лятна поляна, пише първата си книга.
А може и – жена… с щастлива рокля.
рисунка: Ени
