- Усещам този град тъжен. Хората по улиците са намусени, каза ми Ени.
Вървяхме към вкъщи след коледния базар в училище. Беше с червена празнична шапка, бяла рокля и сурвачка в ръка. Усети, че някои хора ни заглеждат и реши да им даде съвет.
Ей, хора, сложете си коледни шапки!
Украсете прозорците с лампички.
Усмихнете се. Коледа идва.
Не бъдете в затвор.
Живейте!
Елхите и светещите звезди на кварталното „левче“ сякаш й пригласяха.
– Хайде да влезем да купя шапка и за мен, казах аз.
– И ще си я сложиш още сега, намигна ми Ени.
– Да, прихванах коледния ти дух, признах.
Прибрахме се с шапки и усмивки.
Още сме с тях.
