– Видях, че един ден се загледа в тази палитра, каза Ени когато усети изненадата ми при разопаковането на подаръка и продължи: Знаех, че няма да си я купиш и затова реших да ти я взема.
Милото ми момиче, винаги успява да прегърне сърцето ми. Взела е от спестяванията си за маркери, за да купи сенки за мен.
Не сме приятели с грима. Слагам само спирала и гланц за устни. Толкоз.
Ени обаче ми казва друго.
„Сияй ярко, мамо!“.
Чувам я. И се усмихвам.
Явно ще трябва да се сприятеля с грима.
