– Какво знаеш за мен?, попитах Ени преди четири години.
– Обичаш жълтото, дългите рокли, комбинацията лилаво-оранжево. Не понасяш вещерици, натруфени неща и бъркотия, отговаря тя.
– Какво знаеш за мен?, питам дъщеря ми днес.
– Жена си. Журналист. На 40 г. Добра майка, но понякога пускаш светкавици. Преди викаше, но сега си се научила.
Обичаш да пишеш. Харесваш да рисуваш и искаш да ти се получава по-добре. Но и така е добре. Не си човек в миналото. Човек със стил.
Не харесваш раздърпани хора. Не харесваш алкохол, ненавиждаш цигари. Не обичаш неизпипаните неща. Ненавиждаш да е мръсно.
Виждам разликата.
Виждам, че детето ми ме вижда.
И с мечтите, и с гръмотевиците ми.
Благодаря й. И продължавам да се уча. В разговори с нея.
– Какво знаеш за мен?, питам Ени след 4 години…
