– Стягаш ли се за училище?, чува за десети път в последните две седмици Ени.
– Аз още съм ваканция, отговаря за десети път тя и декларира: Ще мисля за училище след 15 септември. Може ли сега да си играя? Благодаря!
Виждам раздразнението й. Понечвам да обясня колко е важно да мислим за нещата, които ни предстоят, да планираме, да сме подготвени… Но се спирам. Навреме. Осъзнавам, че с подобни въпроси пращам детето си на училище още преди 15 септември. И се питам – а какво, ако не съм подготвена.
Какво драматично ще се случи, ако не тормозя детето си с въпроси за училище още от края на август?
Колко щастлива съм да крада от ваканцията на момичето си, за да съм „подготвена“?
Мога ли „да се подготвям“ без да развалям последните дни лято на Ени?
Мога!
Ще мисля за училище след 15 септември.
Ще мисля за маратонки, нови тетрадки и етикети след 15 септември.
Магазините работят и след 15 септември. И няма да избягат.
А лятото на Ени е още малко тук. И бърза да си ходи.
– Може ли сега да си играя, с теб? Благодаря!
